Вестник на Община Доспат

slider

Recent

Total Pageviews

Search This Blog

Blog Archive

Popular Posts

Popular Posts

Education

Sports

Business

Pictures

Movies

Recent Videos

  • Latest News

    News

    Fashion

    Travel

    Navigation

    Че сме живи, за нас това е най-важното, заяви Фатма Гьокова от Змейца


    Секретарят на община Доспат инж. Веселин Калфов посети пострадалото от пожара семейство в с. Змейца съвместно с кмета на селото Антон Доспатлиев и представител от Областния съвет на БЧК.

    Бяха извършени огледи на изгорялата къща, проведени бяха разговори с членовете на семейството. "За нас най-важното е, че сме живи", това бяха първите изказвания на пострадалите от огнената стихия. "Има от лошо по-лоши син", каза с просълзени очи Фатма Гьокова.
    От покъщнината нищо не е останало  след пожара.
    В очите на семейство Гьокови имаше и тъга, но и надежда.

    "Тук съм от името на кмета на Община Доспат за да изразя подкрепата си към вас, каза секретарят на общината. Калфов запозна потърпевшите, че по предложение на кмета на община Доспат инж. Елин Радев на двете семейства ще се осигурят средства по Наредбата за отпускане на еднократни помощи - в петък на сесията на Общински съвет Доспат ще бъде разгледана докладната.
    Днес от БЧК - Смолян пристигнаха първите пакети за всеки член от семейство Гьокови, с които ще се подпомогнат пострадалите - те получиха хуманитарни пакети, съдържащи по два броя одеяла, един брой възглавница, два броя чаршафи, два броя хавлиени кърпи, един брой салфетки и един брой сапун. "Отделно обмисляме с Областния съвет на БЧК да осигурим и хранителни пакети и пакети с дрехи за пострадалите", каза Калфов, който е председател на Общинската структура на БЧК - гр. Доспат.
    На първо време е оказана и психологическа подкрепа и помощ на малката Анджела чрез Центъра за обществена подкрепа в град Доспат.
    Секретарят на община Доспат допълни още, че се поддържа непрекъсната комуникация с кмета на селото, с дирекция "Социално подпомагане" и семейството относно първите им нужди и потребности.
    Обмислят се да се поставят дарителски кутии във всички населени места на територията на община Доспат.
    "Призовавам всички фирми и кой с каквото може да помогне", каза кметът Антон Доспатлиев.








    „Всичко изгоря, в пламъците остана целия ни живот, сега нямаме нищо“, казва цялата в сажди Фатма Гьокова. Къщата й изгоря през нощта срещу четвъртък миналата седмица и вече трябва да се събори до основи, за да може нейното домакинство, това на брат й и възрастната й майка на 82 години да имат отново покрив на главата си.
    След пожара посреднощ цялата фамилия има само дрехите на гърба си, а двете по-млади жени в къщата и мъжът успяват да спасят само документите си, след като измъкват работната му дреха и дамските си чанти. Всичко друго изчезва в пламъците.

    Пожарът обхваща 100-годишната къща с гредоред за броени минути. Петте членове на семейството, които я обитават на втория етаж били легнали. Пожара заснемат от видеокамери, поставени от бизнесмен над селото, които предават онлайн за гурбетчиите в чужбина. Живеещи в Австрия хора от селото са видели първи огъня на покрива на къщата в тъмното , казва жената на най-големият брат в пострадалото семейство Гьокови. Те живеят в съседна, по-нова къща. Обадил им се около 23 часа бившия кмет на селото Алберт Гаджанаков. „Каза: Иди ги събуди, че къщата гори, ще се издушат и хукнахме всички навън, защото не се виждаше от нашата къща нищо. Докато да се качим отгоре от малкото пламъче вече целият покрив гореше и обхвана всичко за секунди“, разказва стринката.

    В двуетажната къща живеят 82-годишната Рабие, дъщеря й Фатма, брат й Делян със съпругата му Румяна и 10-годишната им дъщеря Анджела „Не знаем от къде е тръгнало. Вероятно от комина, но пожарникарите ще кажат. Щяхме всички да изгорим, ако не бяхме се събудили навреме. Бях си легнала и дори спях, майка ми също, а брат ми със снахата гледали филм и не разбрал, че таванът гори. В един момент чух нещо, че хлопа горе на тавана, светнах си лампата, телевизора все още ми работеше, но изведнъж загуби картина, изключих го от контакта, и като се обърнах назад видях дим надолу в стаята. Майка ми е възрастна жена, има навика да ходи насам натам, да хлопа нощем. Снахата също чула хлопането и казала на брат ми да върви да огледа, той вижда пламъците и се развика да излизаме и тръгнахме да бягаме навън. В момента, когато излизахме от къщата, всичко върху нас гореше. Може да се каже, че почти всичко ни е изгоряло. Аз съм най-потърпевшата. Поне документите спасихме, но има вероятност личната карта на майка ми да е изгоряла, не сме стигнали до там да проверим. Изгоря хладилника, отгоре имаше фризер купен преди един месец, спални, гардероби, шкафове, печки, перални, всичко изгоря. По едни гащи излязохме. На следващия ден като влязох от един стар хладилник, който употребявах за шкаф, извадих трудовите си книжки. Това спасих от моята стая, всичко друго изгоря. Не знаем как ще се изкара зимата, за нас със сигурност тя ще е най-тежка“, обяснява през сълзи Гьокова.
    Гасенето на пожара продължило около 4 часа. Къщата на Гьокови е на хълм в горната част на селото, дебитът на водата бил слаб. Наложило се да бъде спряно водоподаването на цялото село, за да има вода за пожарната. Спасени били съседни къщи и селскостопански постройки. От изсипаната вода в горящата къща тя е напълно необитаема.

    „Ние живеехме на втория етаж, първия етаж е на чичо ми, никой не живее там. Няма изгоряло, но нищо не става и там, защото са пропаднали таваните, цялата къща е опасна и наводнена от гасенето. Трябва да се гради изцяло наново, това са страшно много пари, които нямаме“, казва 43-годишната Фатма.

    Вечерта те не разбрали напълно, че пожара е унищожил всичко от живота им. На следващия ден обаче лъснала жестоката истина. Нямали дрехи да облекат, дори бельо. Нито посуда да се нахранят.

    „Имам още двама братя и в момента живеем при тях с майка. Но е временно решение. Пък брат ми Делян със съпругата и детенцето живеят при дядо си“, казва Фатма.
    Сестра й Джемиле, която живее в Борино и помага на близките си, не допуска възрастната им майка до пепелището, за да не рухне от това, което ще види.
    От семейството един през друг с горчилка редят как прадядо им е купил къщата от комшия през 1948 г., тъй като живееели в много стара и тясна къщичка. Комшията заминал да живее в Пещера и така имали покрив и били отгледани огромна челяд в нея, докато се задомят и си построят почти всички свои къщи. В помощ на пострадалата фамилия веднага започнаха кампания кмета на селото Антон Доспатлиев и община Доспат. Те планират да отворят в най-скоро време банкова сметка за дарения, да помогнат да се изчистят изгорелите отпадъци и да осигурят строителни материали, за да се гради наново.

    Трогнати от трагедията на семейството, което остава без дом високо в планината в началото на зимата, от клуб „Милосърдие“ към Професионалната гимназия по техника и технологии в Смолян изпратиха още през уикенда дрехи за 10-годишното момиче в семейството, а семейството на кмета на Девин – Кремена и Красимир Даскалови им изпратиха дарение от основни хранителни продукти. Не само семейството, но и кмета на Змейца благодари от сърце за даренията. Той призовава хората да бъдат състрадателни към пострадалото семейство и всеки да отдели каквото може, за да им помогне. С дарения за семейството се заема и инициативния комитет, който се сформира за кампанията за 18-годишната Атанаска Тарашева от Девин, която вместо абитуриентка миналата година бе погубена от жестокия Сарком на Юинг.

    "Вестник на община Доспат" ще отразява всички инициативи и дарителската кампания.

    Share
    Banner

    Новини от Доспат и региона

    Post A Comment:

    0 comments: