Загубих те завинаги,мила мамо!
Сърцето ми сякаш е в кърви обляно.
Но аз не съм дете и разбирам.
Смъртта е неизбежна и идва денят,
когато човек умира.
В живота си досега намирам сили за всичко.
Ще направя така и сега.
В този тежък и труден момент
ще се справя самичка.
Просто ще си мисля,че ти
се превърна в една малка звездица.
Че стоиш на небето като светица.
Че няма да ме оставиш сама.
От небето ще ми пращаш топлина.
А аз ще разтворя сърцето си
нежно,мило,голямо.
Ще обичам всички хора като теб
скъпа,незабравима мамо!
Защото ти ме дари с толкова
много любов,че да ми стигне
за всички деца по света
и никое от тях не ще ощетя.
Почивай си в мир,моя майчице свята!
Защото ти беше добра на земята.
Дано господ в рая да те отведе!
И от там никога да не те изведе!
А аз ще топля в моето сърце
Ще те нося завинаги в него
внимателно, грижовно като бебе.
До края,докато дойда при тебе.
Последно сбогом ти казва
моя мила,добра,скъпа мамо!
Твоята дъщеря обична,голяма!
От Лидия Миладинова Карайланска
Директор на ЦДГ,,Кокиче”с.Бръщен
****
НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ
Директор на ЦДГ,,Кокиче”с.Бръщен
Като майчица си ми любимо
разпалваш ти мечтите ми недостижими.
Училище - за мен си всичко свято
в теб сме като птиче ято.
Пролетта излитаме като птички от гнездото,
но не ще забравим ти доброто.
Ще долетим пак някой есенен ден
за всеки ученик е ден благословен.
Обичам съучениците и класната си стая
през почивката навън с приятели да си играя.
Знания да трупам в теб през цялата година,
тъй както катеричка трупа своята зимнина.
Прекланям се пред своите учители.
За мен са те народните будители.
С любов научиха ме да се боря,
като героите от нашата история.
01 ноември 2013г.
Post A Comment:
0 comments: