Вестник: „Отзвук“
Дата: 9.05.2014 г.
Г-н Уручев, как върви кампанията за евроизборите на този етап, започнаха ли ударите под кръста, компроматите?
Кампанията е още в началото. Може би заради почивните дни не се вижда по-сериозна масовост. Но в Смолянска област ГЕРБ започна своята кампания доста усилено. Правим срещи във всички селища с населението, с активисти на ГЕРБ, за да видим какви са настроенията, нагласите, дали усещат значимостта на изборите, на участието им в тях. Трябва да кажа, че бях много приятно изненадан в няколко села на Смолянска област. Сред хората има естествени лидери, природно надарени интелигентни хора, които наистина могат да служат за пример заради това, че имат отношение към европейските въпроси. Разбират ги. Виждам как България е израснала по време на членството ни в ЕС. Разбира се, за мнозинството Европа все още е далеч. Това се дължи според мен на кризата, на бедността, на факта, че борбата за насъщния хляб е на първа линия. Непосредствените грижи определят дневния им ред.
Не се ли дължи и на всенародната илюзия, че с влизането ни в ЕС ще отпаднат всичките ни проблеми?
Има го и това. Ние наистина имахме огромни очаквания, че в ЕС едва ли не от днес за утре ще се оправят нещата. Това, разбира се, няма как да се случи, защото всичко опира до икономиката на нашата държава. А тя не се преобръща за един ден. Трябват постоянни усилия, за да има буквално нова икономика, която съответства на новите изисквания, на ново отношение към околна среда, към съвременните технологии. Това нямаше как да стане от раз. Най-интересното е, че тези велики очаквания, които нямаше как да се сбъднат, много от хората ги разбират. Но огромни свежи средства от ЕС вече са влезнали в България и тя се промени, е осезаемата част. Вярно, че са концентрирани в по-големите градове засега, тъй като връзките между големите градове е първото нещо, което трябва да се модернизира, за да се увлече цялата ни икономика. Очакването сега е за нови работни места във всички направления, но не мисля, че хората са с илюзията, растежът ще тръгне от най-малките селища нагоре. Има пропаганда, която върви в момента от ДПС, че Европа трябва да навлезе в малките селища. Тя и сега навлиза в тях, но всичко трябва да бъде достатъчно пропорционално и най-вече достатъчно ефективно. Да води до добри резултати.
Не казахте дали има удари под кръста и компромати?
Досега компромати не са тръгнали с изключение на предизборните клипове на БСП. Този боксов мач - видите ли работните заплати и пенсиите се сражават срещу магистралите, спортните зали, детски градини и т.н. И как социалното побеждава магистралите – това е пропаганда, насочена срещу ГЕРБ. Тя нито отразява реалното положение, нито отговаря на целите, които си поставят социалистите. По-скоро е изопачаване на европейските избори. Явно според тях борбата е между БСП и ГЕРБ, а не за това каква трябва да бъде Европа - по-ефективна, по-обединена, по-мощна. С генералната цел да се удовлетворят личностните амбиции на лидера на БСП и ПЕС.
Как приемате този тип кампания?
Абсолютно непочтена е. Аз много болезнено приемам популизма при въздействието върху хората - буквално да ги въведеш в заблуда, играейки си с техните желания и очаквания. С обещанието, че утре, „когато ние дойдем на власт, когато победим ГЕРБ, в България ще възтържествува справедливостта”. В същото време страхът е стигнал невероятни мащаби. Всеки се страхува за работното си място, за близки и роднини. Хората виждат, че едно се говори, а друго се прави. Докато говорят за растеж, им спряха програмите от ЕС за временната заетост. И хората са започнали да се замислят: "А защо преди това ги имаше, откъде идваха парите?". Надявам се това да е някаква отрезвяваща мисъл, която да ги провокира да сравнят думите и лозунгите с действията.
На този етап обаче продължава да се говори по националните теми, а европейските остават на по-заден план. Има ли шанс това съотношение да се промени?
Шансът е много малък, защото далеч преди изборите ДПС и БСП заявиха, че европейските избори ще са вододел, мерило за подкрепата на правителството на Орешарски. При това положение е обяснимо защо кампанията се превръща изцяло във вътрешно-политическа, а не европейска.
Заради това ли преди евроизбори ни обещават безплатно здравеопазване, образование…?
Не знам дали в България има хора, които ще повярват, че е възможно безплатното здравеопазване, образование и още маса безплатни неща, тъй като сме в съвършено друга политическа ситуация, при други икономически условия. Но заради носталгията към миналото и проблемите явно искат да чуят нещо подобно. Това е основата, на която стъпва тази популистична пропаганда. Нали социалистите са мандатоносител, нали те управляват, защо не въведат безплатното здравеопазване!? Защото просто не е възможно.
Излиза, че целите оправдават средствата и че почтеността изгубва смисъл?
Не е така. Почтеността е ценност. Не може да загуби смисъл. С лъжа и популизъм можеш да просъществуваш година-две-три, но не повече. Хората очакват и резултати. Те разбират, че няма безплатен обяд, че парите трябва да се заработят, за да има приходи в бюджета, от където да се разпределят за социални придобивки, за помощ на уязвимите групи. С популизъм можеш да постигнеш само временен успех. А подкрепата ще бъде прекратена от същите хора, когато видят, че обещаното не се случва. Или се случва в някакви мизерни варианти - еднократни помощи, нищожни увеличения на пенсиите и т.н.
Кой проблем Ви се струва най-неразбран от повечето избиратели?
Най-вероятно не си дават сметка, че когато искат промяна, има различни пътища към постигането й. Няма политическа партия, която да мрази своите избиратели. Най-неразбраното е, че начинът, по който се постигат целите, поставени от политическите партии, движения и формации е или чрез популизъм, или чрез прагматизъм. Много хора ще разберат, че постигането на нови социални политики, които са по-стабилни и устойчиви, минава през икономиката. Трябва да има ръст, заради който да се отворят повече работни места, да постъпят повече приходи в бюджета. Това е нормалният път. Партиите от другия полюс смятат, че раздаването на блага е задължение на държавата, че тя трябва да се погрижи за хората, за тяхното благоденствие, за средата, в която живеят. Задача на всички десни партии в България е да обяснят, че отдавна е умряло виждането, че държавата ще се погрижи за тях. Държавата ще им създаде условия, а те трябва да се възползват от тях, за да реализират своите инициативи. На мен ми се ще повече хора да започнат да разсъждават прагматично. Да се отърват от илюзията, че ще дойде държавата, все едно Господ ще се спусне в съответното селище и ще оправи нещата. За съжаление социалистите точно това налагат в общественото пространство като очакване, което е някакъв невероятно уродлив популизъм.
Може ли да кажем, че на предстоящите избори има възможна мисия?
Мисията, която е възможна, е победа на прагматизма над популизма. Това няма да се постигне лесно, но митовете трябва да се развенчават. На хората трябва да им се дава възможност да съпоставят, независимо че популизмът винаги е много мощен - той увлича, въздейства по емоционален начин. Отвреме-навреме хората искат да чуят обещания за светло бъдеще, за нещо изключително. Но същите тези хора живеят в реалността, в която действат определени правила. С прагматизъм - не с лозунги, а с конкретни действия ден след ден, час след час, стъпка по стъпка може да се подобри нашият живот. Ние имаме огромен път още да извървим, за да се изравним с европейските стандарти. Това трябва да е наша цел, а не нереалистично очакване. Всички да знаем, че трябва целенасочено да вървим напред. За съжаление това в България го няма. Ние се мятаме от едната крайност в другата. Сигурно сте виждали спънат кон на пасище как се мята от единия до другия му край. За толкова години в ЕС ние не си изработихме визията, по която най-бързо да стигнем средното европейско ниво. Всички го желаем, а не начертахме пътя, по който да го стигнем. Но аз съм убеден, че точно заради този прагматизъм, заради мъдростта на българина тази мисия е възможна.
И понеже ключът към всичко това е вотът - дали има сила, която да накара повечето българи да гласуват?
Това е може би един от най-големите проблеми на тези избори. Ниската избирателна активност е част от манипулация, която се е случвала и която се цели от определени политически партии, защото им носи изгода. При по-ниска избирателна активност партиите с твърди ядра ще получат по-голяма тежест в политическия живот. Това е най-голямата заплаха не само заради изкривената представителност след изборите, а и за демокрацията в страната. Възможни са такива тежки изкривявания, че представителство в Европа да получат дори политически сили, които са срещу ЕС и правилата, по които той действа. Напоследък се заражда много мощна вълна дали да сме в ЕС. Тя се надигна заради конфликта Русия-Украйна и отношението на Европа към Русия. Всички вероятно разбират обаче, че не е едно и също обединение на 28 държави, повече от 500 млн. души, най-голямата икономика в света да се изправи като единен играч на световната сцена. А съвсем друго е малките държави сами да се оправят. Тези центробежни сили на отслабване на ЕС са изключително тревожни. Те са вредни и за България, защото за нас като малка страна е изключително важно да сме част от едно голямо и мощно семейство, за да сме по-сигурни и защитени.
Какво бихте казали на хората, които отказват да гласуват, отвратени от всичко, което се случва в политиката?
Максимата беше: "Когато отвратените не гласуват, отвратителните управляват", нали!? Това отново е много тежък проблем. Действително има много хора, у които недоволството от политиките, са стигнали границата на отвращение. Когато обаче не гласуват, оставят онези, от които са отвратени, да продължат да ги управляват. Няма друг начин, освен да използваш този демократичен инструмент - изборите, за да покажеш своето отношение партиите и начина на управление. Бих призовал всички българи поне по време на изборите да преодолеят това свое чувство и да гласуват. Така ще дадат своя принос за промяната, за която жадуват - ако не от първия път, то от няколко последователни избора.
Не е ли в риск демокрацията, когато толкова много хора сами се лишават от правото да гласуват и не трябва ли за това да се тръби непрекъснато?
Устоите на една демокрация за съжаление не се изграждат от днес за утре. Тя също трябва да натрупа история, да извърви своя дълъг път. И когато използваш това свое право - да избираш или да не избираш, да го правиш с ясното съзнание за последствията от това. Моето лично мнение е, че на този етап на развитие на нашата демокрация трябва да преминем през т.нар. задължително гласуване. Смятам, че така изкривяванията в политическото представителство ще бъдат минимални.
Вестник: „Отзвук“
Post A Comment:
0 comments: