“Цяло лято я правя, наел съм двама майстори, има дни, когато са ми помагали до 10 души”, казва Александър Палев от доспатското с. Любча. Той живее в София, но спазва традициите в родния си край – да построи чешма в памет на своите близки. Неговата е една от последните големи чешми и е пред завършване. Тя е на югозападния бряг на яз. “Доспат”.
Здравко Койбашов, макар и с трансплантиран бъбрек и със зелена карта, не заминал за САЩ, докато не построи голяма чешма в родното с. Бръщен. Към чешмата прави и барбекю за скара и печене на чевермета с близо 30 кв. м площ. 80 макета на чешми и снимки с подробни описи красят парка над яз. “Доспат”. “Чешмата и създадените удобства около нея за хората надхвърлят 10 000 лв. дотук”, добавя Палев. Абдула Бенташев е от възрастните чешмари в Доспат. Той е от възрастните чешмари в Доспат и ги строи сам. Направил е 3 – една в местността Курията и две до яз. “Доспат”, където са разположени бунгалата и се ползват от много хора. Бай Абдула е убеден, че поне 10 г. водата няма да пресъхне, защото е проучвал дълго време изворите им. “Всеки, който е направил чешма, няма да остане жаден на оня свят, а и заради добрината ще му бъдат опростени греховете, на това ни учи религията”, убеден е Абдула. Името Доспат означава приятел на пътя – всеки гост, минувач, просто пътник може да поспре да си почине, да се наслади на невероятна природа, както и да отпие от водата, напомнят в родопския град. От векове има традиция да се строят чешми в памет на починалите и за хаир.
Населението на Доспат е около 8500 души, смята се, че броят на чешмите в района е над 2000 с от 1 до 20 чучура и продължава да се увеличава. Така на всеки 4-и жител се пада по чешма. Най-много е направил покойният вече бай Юсеин Пилчев. Неговият внук Асен Пилчев също вече е направил 3 чешми, обучен от дядо си. Бай Юсеин цял живот работел като горски и обикалял района. Навсякъде, където е видял свободно течаща вода, е направил чешма, като я е извел до достъпно за хората място. Чешмите край пътищата и в гората, построени от Пилчев, са около 80. Роднини поддържат сътвореното от него.
В с. Бръщен разказват как живеещият сега в САЩ Здравко Койбашов бил с трансплантиран бъбрек и със спечелена зелена карта, но не заминал, преди да изгради чешма в началото на родното си село.Той боледувал в продължение на 4 г., преди да му присадят нов бъбрек, получил диабет в Португалия при падане от строеж. Въпреки състоянието си тогава Койбашов сътворил голямата чешма, като използвал елементи, вдъхновени от арх. Антонио Гауди. Събирал сам камъни, за да оформи причудливите форми. Направил до чешмата фонтан и миниводопад. Мястото, където е подредил ансамбъла, е фамилна нива. “Традицията продължава – за последната година има 7-8 нови чешми”, каза секретарят на община Доспат Веселин Калфов. По думите му има фамилии, които са потомствени чешмари, като един извор се поддържа от поколенията. Има традиция, когато дебитът на водата е голям и позволява повече чучури, на всеки починал да се нарича по един. Когато дебитът е по-малък, в памет на всеки починал пък се строи отделна чешма.
Преди хората нямали материали като сега и са ги строили с природни – от дърво и камък, но все са гледали да има и къде човек да поседне. Вместо чучури водата текла по дървени улеи. Сега местните се надпреварват кой по-красива и по-разточителна да я направи – с мрамор, с бетонни корита, дърворезби и шлайфани камъни. Има чешми, които струват и над 20 000 лв., други са произведения на изкуството, а трети са достойни и да поберат цяла сватба. Бай Абдула обяснява, че чешмата може да стане лесно или трудно, но зависи водата откъде идва, има ли достатъчно. Изкопава се чист извор, чисти се от кал, шума и пръчки. Отгоре се прави дренаж от камъни. След това се циментира, като се прави улей. Много често е необходимо построяването на шахта. За да е бистра водата, обикновено се прави шахта, за да може да излиза бавно и кротко.
От голямо значение е основата – трябва да е яка, да се направи добро каптиране, да не пропуска отникъде, да се пресече пред баража. Зависи от майката (извора) къде извира, от северните страни (склонове) водата е по-студена. Също така, когато директно се пуска водата от майката, тя е по-студена, а когато има разлив по тръби, естествено, че се затопля, обясняват местните майстори. 60 от тях получиха специални грамоти от кмета на общината Елин Радев. Колективна грамота пък получи местното ловно-рибарско дружество заради това, че е изградило красиви заслони около прочута чешма в района. Майсторите чешмари си правят събор от 30 г.
Събират се в местността "Събора" край язовира и си обменят информация за новите чешми и техники. Всеки обяснява как чисти и поддържа извора, а друг добавя нови трикове за хващане на водата. Съборът им започнал да се провежда под егидата на ООН. Традиционният вече празник е припознат с времето и от общината и е общоградски празник, който събира хиляди от Западните Родопи. Той започна и сега с изпълнение на “Бела съм, бела, юначе”. Майсторството на чешмарите е показано и в уникален музей. Доспат вече събира туристи в парк – музей на родопската чешма, изграден върху 7 дка над центъра.
По склоновете на гората са накацали най-известните макети в реален и умален вид на най-красивите чешми от района, а до тях водят алеи и стълбища. Почти всички чешми са снимани, описани подробно от кого и какви материали са направени, както и географските им координати. Фотосите са на специални табла из целия парк. Много от чешмите на снимките сега са посрещнали стотиците туристи, които цяло лято обсаждат района. Ако някой от майсторите тръгне с родата си да посети чешмата и там има отседнали хора, той търси друга, но никога не вдига гостите на собствената му вода.
Източник: 24 часа.
Post A Comment: