Над 100 души – кметове и експерти от общинска администрация, както и представители на бизнеса от 27 общини от Смолянска, Пловдивска, Пазарджишка, Кърджалийска, Бургаска и Софийска област участват в двудневното обучение в Пампорово за интегрирано управление на отпадъците. Обучението е инициирано и се организира от Филиала на Варненския свободен университет в Смолян с подкрепата на Областния управител на област Смолян Недялко Славов. Сред тя са и представители от Община Доспат - кмета на Общината инж. Елин Радев, председателя на ОбС инж. Адалберт Ферев, зам.кмета Славейко Сельошев, началник отдел "Стопански дейности и екология" Красимир Горов и ст.специалист "Проекти и програми" Хасан Кочаков.
Лектори в семинара бяха министърът на околната среда и водите Нено Димов и Ивелина Василева – председател на парламентарната Комисия по околната среда и водите.
Форумът се провежда в хотел „Орфей“ в Пампорово. Той бе открит от заместник-областният управител Андриян Петров, президентът на ВСУ „Черноризец Храбър“ проф. д.ик.н. Анна Недялкова и директорът на Филиал Смолян на ВСУ д-р Анелия Пържанова.
Заместник-областният управител Андриян Петров приветства, от името на областния управител Недялко Славов и от свое име, лекторите, организаторите, участниците и гостите на форума и поднесе специалните си благодарности към президента проф. д.ик.н. Анна Недялкова и академичния съвет на ВСУ за доброто сътрудничество в продължение на години в полза на академичната общност и развитието на висшето образование като цяло в региона.
„Всички ние, областният управител и областната управа като цяло, ежедневно си задаваме въпроса какъв ще оставим света след нас. Дали правим всичко възможно да осигурим за идните поколения едно по-добро място, на което те да живеят. Затова е важно на подобни форуми да се генерират идеи, водещи до реализирането на политики, с които да намаляваме неблагоприятното въздействие, да пазим нашата природа чиста, да поддържаме екологичното равновесие“, каза Петров, привествайки от името на областния управител политиката на ВСУ да реализира действени практики за обучение на местната власт.
Председателят на парламентарната Комисия по околната среда и водите Ивелина Василева отбеляза, че област Смолян е пример за реализирана интегрирана система за управление на отпадъците със системата, изградена на територията на община Смолян. „Една от първите практики, свързана с компресиране на био-разградимите отпадъци, отново се реализира тук“, посочи Василева.
„Имам удоволствието от името на цялото академично ръководство – ректорско и президентско да ви поздравя и за това, че оценихте възможностите, които носят и за университета, и за вас, за обучение по тази интерсена проблематика. Изключително ми е приятно, че това е поредното издание и за ВСУ, и за Смолян, но този път много разширено като състав“, каза проф. д.ик.н. Анна Недялкова. По думите й успешното трето издание на форума се дължи на оценката за добра перспектива, която имат в местната власт като резултат от предишните форуми, изключителната системност, динамичност и организираност на екипа от филиала и лично на д-р Пържанова и проблематиката, подадена от местната власт за форума като заявена обществена портребност за повишаване на квалификацията.
„Нашата амбиция като университет е да създадем един нов образователен модел, преди всичко от заявената потребност, за формирането на нови компетентности и умения, които са съществени за второто десетелие на 21-ви век. Именно този въпрос за интегрирано управление на отпадъците предполага решаване на всички останали въпроси, както и умение и компетентности за по-висока креативност и предприемачество“, посочи професор Недялкова.
Тя заяви, че целта на семинара е да даде възможността за дискусионно обсъждане на европейската перспектива, законодателната национална рамка и виждане и позициите и мнението на местната власт, да се чуят добрите практики и проблеми на общините, както и техните нови идеи по темата.
Министър Нено Димов, който бе лектор за кръговата икономика като надстройка на интегрираното управление на отпадъците, благодари за реализирането на форума и заяви, че университетите трябва да взимат за пример инициативата на ВСУ, тъй като научната общност е тази, която трябва да дава тласък и да бъде двигател на прогреса.
Той очерта в лекцията си, че е важно икономическото развитие да върви в баланс с екологичното, каквато е и европейската рамка, която предвижда в следващите години държавите в съюза да работят за свеждане на минимум на отпадъка.
„Кръговата икономика е система, при която влагането на ресурсите и отпадъците се свежда до минимум чрез устойчив дизайн, поддръжка, ремонт, потворно използване, реконструкция и чрез затваряне на цикли на рециклиране. Сега мислим линейно – суровина, производство, продукт, употреба, отпадък. Много е трудно да излезем от стереотипа, мислим линейно в тази последователност, а трябва да се опитаме да пренастроим мисленето си в цикличност“, посочи Димов, очертавайки заложеното в европейските директиви изработени след двугодишен труд от ЕС от 2015 г. досега. По думите му икономиката няма да страда от закриване на работни места, заради новата политика, тъй като ще ги открива вместо в производство, в ремонти и поддръжка.
„Един от много ключовите ресурси е водата, и за нея мислим линейно. Недостигът на вода в Европа се засилва. Ние трябва да мислим как тя може да бъде повторно използвана, защото това не е безкраен ресурс. Ако не преминем там към кръгова икономика ще имаме недостиг, ще имаме проблем и в икономика, качество на живот, здраве. Употребата на пластмасите е друг такъв пример. Животът без пластмаса е немислим, същевремено е ужасен отпадък“, посочи като примери Димов.
Ивелина Василева от своя страна фокусира изказването си върху националното екологично законодателство и промените в Закона за местните данъци и такси за формирането на такса смет.
„Наясно сме с това, че за общините е голямо предизвикателство, с това че трябва да бъдат адаптирани системите за управление и администриране на този процес за определянето на такса смет, но всички народни представители са съгласни, че това е справедливия принцип. С въвеждането на новостите в закона на практика се дава възможност на общините и на потребителите на системите да вървят към разделното събиране на отпадъците, намаляване на количествата депониране на отпадъците, тоест стъпките към кръговата икономика. Мисля че общините чрез НСОРБ са сериозно ангажирани в разработването на конкретната наредба, която ще влезе в сила, и в която ще бъде заложена методиката за такса смет. Преминаването към новия модел е справедливия начин и трябва да предотвратим трусове в системата“, посочи Василева. Тя заяви, че България има с какво да се похвали като екологични мерки.
„През последните 5 години се наблюдава увеличение на рециклирането на отпадъци в страната и устойчив ръст на количеството рециклирани отпадъци от опаковки – 287 000 тона за 2016 г. България постига целите на европейско ниво за рециклиране на пластмаса и те са над средните за Европейския съюз. Ние сме и сред първите държави-членки на ЕС, които още през 2011 г. приехме регламентиране и мерки за ограничаване на пластмасовите торбички, чрез въвеждането на продуктови такси. И смятаме, че сме сред пионерите и водещи в европейски план. На едно от челните три места сме в ЕС по ефективност на рециклирането на оловни акумулаторни батерии. Това което можем да кажем е, че България усилено работи в сферата на управление на отпадъците и през последните години постигнахме много“, каза Василева.
Тя заяви, че по време на българското председателство на ЕС, през април, се очаква да бъдат приети обсъжданите законодателни промени на пакета от директиви по отношение на кръговата икономика, след което до две години те трябва да бъдат транспонирани и в националното ни законодателство.
„Законът за управление на отпадъците залага изисквания до 2020 г. да бъдат постигнати цели 50% от битовите да са предварително третирани, а за строителните отпадъци – на 70 %. В новото законодателство са заложени цели за рециклиране на битови отпадъци от 55% през 2025 г. и 65% през 2035 г. За България има възможност да се въведе отлагателен срок от 5 години, защото тя е една от държавите членки, които през 2013 г. е депонирала повече от 60 % от битовите си отпадъци, тогава депонираните ни отпадъци бяха над 70 %“, посочи Василева.
В дискусията се включиха кметовете на Карнобат, Созопол, Рудозем и Девин и зам. -кметът на Асеновград.
Кметът на Рудозем Румен Пехливанов, който е и лектор във форума, предложи част от средствата от отчисления от такса опаковка да се отделят за общините, които въвеждат системи за разделно събиране на отпадъците. „По този начин няма да се чудим как да я обезпечим разделното събиране. Убеден съм, че ще бъдем по-добри от фирмите във въвеждане на разделно събиране на отпадъците с въвеждане на собствена система за разделно събиране на общината. Знаем, че има бизнес лобита, но обещественият интерес трябва да е преобладаващият“, каза Пехливанов.
Кметът на Девин Красимир Даскалов заяви от своя страна предложението си такса смет да се формира още в цената на продуктите в магазините. Според кмета на Карнобат Георги Димитров, пари за екология има, но те никога няма да са достатъчни, а преди да се променя законодателството трябва да се инвестира в системите за рециклиране, компостиране и сепариране на отпадъците.
Във форумът лектори в семинара бяха още Джордж Кремлис – ръководител на отдел „Екологична оценка на въздействието на околната среда и политика на сближаване“, Генерална дирекция „Околна среда“ на ЕК, проф. д-р инж. Иван Домбалов – директор на Балкански научно-образователен център по екология и опазване на околната среда, както и представители на общините Рудозем, Златоград и Първомай, които ще споделят добри практики в процеса на управление на отпадъците.
Допълнителното обучение на местната власт е част от програмата на Институт за интегрирано управление на общините, създаден във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“ , чиято цел е да съдейства за устойчивото и интелигентно развитие на общините, като подготвя кадри за тяхното управление, развива научните изследвания, предприемачеството и иновациите в съответствие с концепцията „Smart City”.
Всички участници получиха сертификати.
Източник: Смолян Прес.
Post A Comment:
0 comments: