Римският мост в Любча - туристическа атракция

 

 

Римски мост, за който легендата разказва, че е правен от сторителите си с яйца, ще бъде направен атракция за туристите, съобщава Смолян прес.  По проект по програмата за Развитие на селските райони на община Доспат стария римски път и моста ще бъде реставрирани и превърнати в екопътека с барбекю, беседки, спортна площадка и указателни и исторически табели, съобщи кмета на селото Велико Мутков.
Мостът се издига над река Караджадере на по-малко от километър от селото. „Преданието от старите хора в селото е, че този мост е строен като за слепващ елемент и за по-голяма устойчивост са се използвали стотици яйца. Наскоро ходиха специалисти да го гледат и се удивиха колко са здраво споени камъните му и колко добре е запазен, в сравнение с много други римски мостове“, каза Мутков. „Има такава техника в римското строителство. Слагали са много яйца в сместта между камъните за по-добра спойка. Археолозите са събрали много подобни предания в онзи район за такъв начин на строителство на римляните с яйца“, каза доайенът на археолозите в Смолянско Никола Дамянов.Според историците, римският път и моста са строени около 2-3 век. Той се използва векове като от него продължавал основен римски път през планината, който сега на много места вече не съществува. Мостът се намира в югозападната част на Любча и местните продължават да минават по негоза съседното Ваклиново. През 2007 г. по инициатива на Мутков мостът е укрепен, след като иманяри го подкопали. Любча открай време има проблеми с иманярите, заради преданията за съкровища заровени от траките в множество могили край селото.Иманярите са оставили в района десетки дупки, копали са и около самия път за моста. Допълнителен иманярски интерес създава и факта, че селото е прочуто с единствения намерен в България египетски скарабей, който сега се пази в смолянския музей. Камъкът е част от кехлибарена огърлица, открита по време на разкопки през 1976 година в гробна могила от 7-6 в., в местността Бърдцето край Любча. Наскоро световноизвестния българин египтолог д-р Васил Добрев, който работи в Кайро разчете името на египетски фараон от единадесета династия върху уникалния камък във формата на обожествявания от египтяните бръмбар – скарабей.