Мериха Чолак - най-младата поетеса на село Барутин

Името ми е Мериха Чолак, на 20 години съм, разказа младата поетеса от с. Барутин първо за "Вестник на Община Доспат".
Аз съм родена в гр.Смолян, но съм от с. Барутин, община Доспат и израснах в с.Барутин, където завърших началното и основното си образование в ОУ " Никола Йо. Вапцаров".

След това продължих образованието си в НПГГС "Хр. Ботев" гр.Велинград, където завърших средното си образование. През годините ми на обучение във Велинград израснах душевно много и научих много, но не само по учебните предмети, а и много неща за живота, защото имах добри учители, който ме учеха, напътстваха и помагаха. Също така благодарение на тяхното отношение към учениците и тяхната всеотдайност към професията, се зароди у мен мечта да бъда като тях - Учител.

В момента следвам Педагогика в ПУ "Паисий Хилендарски" гр. Пловдив. Във Велинград написах голяма част от стиховете, който месец преди края на 2017 г. издадох под формата на стихосбирка. Заглавието на която е "Дневник на душата" с подзаглавие /Ще ме обичаш ли отново?/. Това беше възможността да сбъдна една по-голяма мечта. Да бъда писател, отдавайки късче от душата си на всеки,който отвори ''Дневника на душата".

Първото ми стихотворение е "Нима", което написах когато бях в 5-ти клас. От тогава пиша стихове главно на тема любов, мъка, страдание, щастие, радост и надежда.

9 години наред след стихотворението "Нима"' записах много силни чувства и преживявания в една стара тетрадка с пожълтели листи. Сега вече тайният ми дневник на душата се превърна в книга , в която много хора биха намерили част от себе си и чувствата си.

Имам 78 написани стихове и няколко започнати, но недовършени, каза Мериха за "Вестник на Община Доспат".

Не знам как пиша, не знам откъде идват тези думи и как се подреждат, но просто се случва.
Пиша, защото това е начина да изразя чувствата си. Тези стихове не са обикновени. Всеки написан ред е една малка частица от сърцето и душата ми. Това не са думи на разума, а на сърцето! И всеки един от ред, всяка една дума ми е скъпа и всеки човек, който прочете дори и дума ще погледне в душата на едно чувствително, наранявано, но и борбено момиче.

Това което ме вдъхновява са простите човешки чувства - любовта, обичта, мъката, страданието, болката. Усещането за свобода и израстването духовно.

Да издам книга ми бе мечта още от малка. Притеснявах се да я издам, защото едно е близките ти да ти казват, че имаш някакъв талант и да харесват написаното, друго е обществото да изрази мнение. Все още се притеснявам, но по-добре постигната цел, отколкото несбъдната мечта с милион въпроси от сорта "Ами ако бях?", "Защо не го направих?" и т.н.

Идеята ми е хората да я купуват, да я четат и да откриват част от себе си , от преживелите чувства между редовете. Да си казват :"Да , точно така се чувствам /чувствах!"
Издателството на книгата ми е "Фабрика за книги ", нейн редаактор е Ива Спиридонова . Книгата не е пусната по книжарниците все още, осигуряването й става чрез мене.

ЕТО И ЧАСТ ОТ СТИХОВЕТЕ НА МЛАДАТА ПОЕТЕСА:

В морето на любовта

В морето на една любов
аз скочих без да мисля.
Потопиха ме дълбоко
вълните на това море.
Но не потънах, не ударих дъно -
държаха ме твоите ръце.

И нищо, че морето дърпаше
към дълбините му потайни,
аз не потънах.
Не се удавих в любовта,
научих се да плувам.
...
Без страх и без съмнение
аз плувам вече редом с теб.
----

/ На родителите ми /
Едни сте ми вие!
Свети и скъпи, като тайнство на молитва.
Нужни сте ми за да живея, за да дишам.

Научихте ме вие
да ценя малките неща в живота.
Научихте ме, че има любов без болка.
Една такава непринудена, незадължаваща,
най-истинска любов.

Скъпи сте ми - моята майка и моят баща!
Родители.
Единствени. Незаменими.

Нужни сте ми - сега и завинаги.
За любовта и радостта ,за да съм Аз, за да съм себе си.
За да не се изгубя по трудния път.

Обичах ви! Обичам ви!
Сега и винаги.
----

Лъжа

Война във мен бушува.
Със самотата се боря пак.
Не съм свикнала самотна да бъда,
а всъщност все самотна съм била.

От илюзията, създадена от мен самата
така и не разбрах, че не обичана –
самотна съм била.

От илюзията си излязох,
погледнах и реалността.
Лъжа голяма сътворила съм
за себе си и за света.
---
Нима?

Нима любовта е единствената болест, за която няма лек? 
Нима болката е по-силна и от отрова? 
Нима, когато любимят човек ти каже “ Сбогом!”, 
болката се разпространява по-бързо и от скоростта на светлината?

Когато той си замине, ще плачеш от болка, 
от тъга по любовта, хвърлена в калта. 
И когато вече си свикнал, 
когато вече не те боли, той се връща?

И болката, която е утихнала,
с която си свикнал, 
пламва във вените ти и кръвта ти кипва. 
И вече не чувстваш тялото си и не можеш да чуеш сърцето,
мислите, дишането, дори и пулса си.

Нима ще му простиш? 
Нима ще простиш на човека, който ти е подарил за Коледа отровата “болка”?
Нима ще оцелееш?
Или ще се разтопиш в нежната му прегръдка? 

Ще ти се подпали ли кожата при студения,
но пълен с нежност допир?
И когато го погледнеш, 
зениците ти ще пламнат от нечовешкия му страстен поглед. 

Ще се задушиш от сладкия му дъх на люляк, мед и слънце.
И когато той впие устни в твойте, 
а ти вплетеш пръсти в косите му и се притиснеш силно в него,
ще забравиш ли болката?
Нима човекът, който ти е подарил това изтезание, ще излекува раните?
Това ли е кръговрата на живота или е безмилостната игра на любовта ?
---
Урок

От самотата бягах аз и нощ и ден..
И не разбирах колко ми е нужна.
Но я приех в душата си, във мен -
намерих любовта, не ми е чужда.

Любов към себе си, а не към друг.
И тя научи ме - за да обичаш хора
най-първо себе си обиквай, тук
в сърцето и в душата свои.

Научи ме тя, самотата, на любов,
а колко дълго бягах аз от нея....
---
28.IX.XIV.

Сърцето като диво цвете е.
Обича свобода, планински въздух и хладка речна вода.
Обича да слуша песните на птици, скрили се в клони на бора.
Обича горската земя - черна и тежка.

Бъдѝ ти тази природа, този Рай за сърцето ми.
Не се превръщай в рая на цветя, привикнали в саксия.
Обичай дивото и необятното, мистичното и странното.
Защото най-красивите цветя са тези, расли на свобода!
Техният мирис, тяхната красота не може да се сравни
с цветя, отгледани в саксия!
----
И какво?

И какво, че съдбата ми нелека е?
Че сърцето ми е разбито?
И какво, че душата ми я очерниха
лъжите на слабите хора?

И какво, че оклеветиха ме без причина?
Нещо за себе си ли постигнаха
острите езици на слабите хора?

Като черна магия сте вие!
Обратното на вас съм Аз!
Ако вие сте мрак - аз съм светлина.
Ако вие сте буря - аз съм спокойствие.

И какво, че говорите лъжи
и вдигате ненужен шум?
Не забравяйте - аз съм нежната
сутрешна тишина, влизаща в душите!
---

"Вестник на Община Доспат" пожелава успех във всяко начинание на младата ни поетеса и бъдеща учителка!
Първото презентиране на книгата на Мериха Чолак ще бъде в град Велинград, където е завършила средното си образование. Книгата ще бъде представена в най-скоро време и в община Доспат, обеща Мериха.