Всяка чешма си има история....такава е и нашата чешма

Доспат се слави с майсторите си на чешми. На територията на общината има над 2000 с 1 до над 20 чучура. Всяка година през август се организира събор в чест на майсторите. Тази година Празникът на община Доспат е от 21 до 23-ти август. Традицията е започнала през 80-те години като събор на чешмарите под егидата на ООН. На площ от 7 дка се прави и парк музей от изградени умалени модели на най-красивите чешми, изработени от местните жители.

Доспат е община с територия от 282,7 квадратни километра и включва 8 населени места. Освен Доспат обхваща селата Барутин, Змейца, Бръщен, Късак, Любча, Црънча и Чавдар. Родопската община е прочута с това, че опиянява с величествени гори и изключително чист въздух. Гостите на Доспат възторжено казват: “Това е Швейцария на Балканите.” Идеалното място за отдих и туризъм, усещане за хармония и вечност. Доспат е съзерцанието на рибаря, безгрижието на детето, ароматът на борова гора и духът на Родопа планина. При влизане в града се разкрива величествена гледка. От високо поглеждаш надолу и първата мисъл, която те спохожда, е, че си попаднал в рая.

Много са чешмите, които са построени на и извън територията на Общината. Ще ви представим едно интересно интервю с известен чешмар от гр.Доспат – Красимир Рашилов, който казва: "Всяка чешма си има история....такава е и нашата чешма".

Интервю със 77-годишния Красимир Рашилов

Едно интервю, направено от 27 годишния доспатчанин Реджеп Кехайов  във връзка с изготвянето на дипломната му работа  на тема "Чешмарството в средните Родопи (по примера на Община Доспат)" - за придобиване на образователно-квалификационна степен магистър, специалност "Етнология" в Софийски университет "Св. Климент Охридски" - гр. София.

Разкажи ми малко за себе си?

Казвам се Красимир Нягулов Рашилов, на 77 години съм от Доспат. Семеен. Имам двама сина, единият е в чужбина, другия във София. Семейни са.

От кога е почнал стоежа на чешми във Вашето семейство и колко на брой са те?

От баща ми знам, че прадядо ми се е занимавал със намирането на вода, извеждането й и е правил чешми за хората, просто е искал да прави добро, като в замяна на това не е очаквал нищо. Стига му това хората да са доволни от него, а той от делата си. Той е построил много чешми, не знам точно колко са…

От както се помня Аз, в семейството ми има само една единствена направена чешма, но тя единствена си има история и факти…

Как намерихте мястото?

 Баща ми Нягул (Неджими – тур.име) Рашилов, живя 90 години. Човек, които не спираше да обикаля Балкана, живеейки със своите спомени. Когато беше на 80 години, той вече на възраст човека, започва да си мисли за другия свят и иска да остави, да завещае нещо на децата си, на поколенията, на обществото. Един ден прибирайки се в къщи след поредната разходка, той ни събра мен и братята ми и заръча да се направи чешма. Той беше намерил мястото и само ни посочи къде иска да се направи чешмата. Когато ни заведе да видим къде ще е мястото, той ни показа и мястото на извора, който е на 1 километър от пътя. Когато отидохме имаше само едно голямо мокро петно в гората, личеше си, че е имало вир на това място, за да се напояват животни.

Спомняш ли си коя година?

24 май 1978 година е построена чешмата. Три години по-рано правихме проучвания за дебита на водата, взехме проби и ги занесохме тогава в град Пловдив, в една лаборатория за изследване, дали водата е годна за пиене. Резултатите бяха с добри показатели. Три години ние не спирахме да ходим да следим дали дебита на водата няма да намалее, дали ще пресъхне, дали няма да се изгуби, в най-големите горещини на лятото, дали ще се появи на друго място. То не може просто ей така да видиш вода и да правиш чешма. Иска се да се направи изследване и проучване на мястото. След като установихме, че водата не променя местоположението си и количеството, ние (баща ми, аз и братята ми) с оскъдни средства, в онова време не разполагахме с много, но събрахме пари за материали и се захванахме със извеждането на водата. Разкопахме доста, за да може да намерим дамарите (това са пукнатини в скалата, за да се проправи път на водата). При разкопаването бликна вода от няколко места. След това направихме каптаж с дренаж, за да може да изведем водата до желаното от баща ми място като използвахме пластмасови тръби. Три месеца строихме чешмата.

За какво е построена чешмата?

Чешмата е построена за спомен от баща ми и майка ми и е направена дарение за ползване от всички хора, минаващи през нея, за което имам документ . Когато открихме водата дебитът и беше много голям, не беше възможно един чучур да побере толкова вода. Целта на баща ми беше да се направи голяма чешма и да има 10 чучура. Когато строихме чешмата, той каза: „Деца, слушайте внимателно: два чучура съм определил за майка ми и баща ми, които вече не са сред нас, два чучура съм определил за мен и майка ви, останалите шест чучура са опоменати поименно за всеки от децата ми”. (Ние сме 5-ма братя и една сестра). Така и не ни каза кой чучур за кого е определен, тази тайна той „отнесе” със себе си, за да не се караме и да не делим някога чешмата или водата, да не казваме тоя чучур е за мен, другия е за теб и всеки да си налива от неговия чучур.

Къде  построихте чешмата?

Чешмата се намира в местността „Ленищата”, това е пътя Доспат - Гоце Делчев. Първата чешма на пътя, след граничния пункт. Чешмата я знаят цяла България, заради стратегическото й място, защото пътят е възлов. Хората спират, отпиват, сядат да похапнат в беседката до чешмата, а местните хора идват да си налеят вода за вкъщи. Скоро в 2013 година успяхме да направим реставрация със средства, пак събрани от семейството, от рода, възлизащи на около 2000 лева. Бяха взети и занесени за изследване нови проби вода, този път в Стара Загора . След това подменихме целия водопровод от извора до чучурите и отремонтирахме изцяло чешмата и парка около нея. Старото послание на чешмата завещана от баща ми – Неджми Рашилов беше „Да оставя диря във времето…”, за съжаление нямам подходяща снимка, за да Ви покажа, а чешмата сега е с нова визия и ново послание. За съжаление ще трябва да се направи нов ремонт на чешмата и мястото около нея, поради ерозиране на земната маса. Цимента, който сме положили около чешмата се е напукал и трябва да се подзижда, за да не пропадне. Но за това пак са необходими средства, с които семейството в момента не разполага.

Има ли определени ден, в които да ходите да почиствате чешмата?

Задължително един път месечно се ходи до там за да се почистят чучурите, коритото и мястото за отдих около чешмата. Но няма определен ден когато се ходи. Всеки от близките ми, включително и аз ходим, когато имаме възможност.

За съжаление пътниците, спиращи за отдих на това място не се грижат за завещаното им, те сякаш приемат това за даденост и се отнасят с пренебрежение към чистотата на това свято място. Въпреки, че сме сложили контейнери за боклук, хората продължават да хвърлят отпадъците извън тях.

Чешмарството според теб занаят лие?

За мен лично чешмарството е съвкупност от религия, хоби и малко занаят.

Знаеш ли колко са чешмарите в община Доспат?

Останаха вече малко майстори – чешмари. За съжаление времената много се промениха, много млади хора са на гурбет в чужбина, но традицията да се строят чешми за близки хора не стихва.

Разкажи ни малко за „Събора на чешмарите”, който съвпада с празника на града?

През лятото на 1972 година беше първият събор на Доспат. От тогава се превърна в традиция за местното население и околностите. С всяка изминала година все повече и повече хора се събираха на празника. През 1989 година се появи някакво „религиозно течение”, което провокира желанието у хората да правят чешми. Дето се казва всеки си маркираше място с вода и го обявяваше за свое и никой нямаше право да го „пипа”. Нямаше свободно течаща вода, всичко беше „ангажирано” (запазено). За тази си инициатива беше обявено, че заедно със събора на Доспат ще се чества и събор на чешмарите със подкрепа и финансиране от Сдружение „Еко форум за мир. Това е традиция и до днес. Във връзка с това баща ми получи медал и членска карта от сдружението. След реставрацията на чешмата, в знак на благодарност бях награден с грамота от кмета на община Доспат за участие в „Празника на Доспат и събора на чешмарите 2013 г.”. С чешмите увековечаваме паметта на починалите ни близки и оставяме вечен спомен за поколенията. Тази традиция е от незапомнени времена. Навремето водата е течала от дървено чучурче, после започнали да ги правят по-масивни – от камък, мрамор и с бетонни корита. Всеки, който е направил чешма няма да остане жаден на оня свят, а и заради добрината Всевишния (Аллах, Господ) ще му опрости греховете, на това ни учи религията.

Когато си тръгвах от дома на Красимир Рашилов, той спомена, че няколко години преди реставрацията на чешмата, е трябвало да се отремонтира пътя Доспат – Гоце Делчев. Във връзка с новият проект, той получил писмо, в което бил уведомен, че пътят трябва да мине през мястото, където е разположена чешмата. За него това е много свято и скъпо място и той казва, че е готов дори да убие за да го опази непокътнато. Но до там не се стигнало. Той предприел съдебни действия и успял да запази завещаното, от баща му, а проектантите изместили пътя зад чешмата.

Реджеп Кехайов  - гр.Доспат.