Д-р Замаир, създали сте медицински център в Доспат, откога е?
Медицински център “Зубеда” е регистриран като търговска фирма от октомври месец миналата година. В момента правим кабинети по проект.
С екип от лекари ли сте?
Имам екип от лекари, обаче те не работят. Тези дни трябва да ги запозная с местните хора. Аз идвам от много дълго време и се връщам в София. Хората вече ме познават. Когато одобрят проекта ни, вече ще работим всички.
Имате ли договор със Здравната каса?
Проектът ни е почти към края и трябва архитектът ни да го занесе в РЗИ – Смолян. Тогава ще действаме с Регионалната здравна каса. Тоест, сега сте в процедура по одобряване на архитектурния проект, така ли? Точно така. Тогава ще подадем документите в РЗОК. Лекарите от моя екип работят в София, Пловдив, Варна.
А екипът ви за Доспат сформиран ли е, имате ли договори със съответните специалисти, които наемате?
С няколко специалисти имаме уговорка. Предлагаха ми от Мадан и Гоце Делчев да стана началник на детско отделение, защото съм завършил и здравен мениджмънт. Но аз казах на директорите на тези болници, че с радост ще им помагам, но те имат болница, а в Доспат нямат нито болница, нито специалисти. И пожелах да помагам на тези, които страдат. Миналата година като дойдох в Доспат, имаше катастрофа и докато закараха едно младо момче на 20 и няколко години, беше загубил толкова много кръв. Аз мога с моите знания да бъда полезен и ще бъда радостен, ако ми се даде такава възможност. Като завършиш медицина, това е най-голямата отговорност. Защото всеки може да завърши медицина, но не всеки може да стане лекар. Аз имам тази дарба и искам да я използвам.
Извършвате ли вече прегледи?
Аз правя прегледи. Регистриран съм в Районната лекарска колегия – Смолян. Но искам междувременно да запозная другите лекари с местните хора. Аз като правя преглед, другите колеги, които ще работят в медицинския център, са с мен и преглеждаме заедно. Това е с цел да ги опознаят хората и да кажат: “Докторе, този ваш колега не ни харесва” или “Този доктор има много хубави качества”. Аз така подбирам целия екип. Искам хората да научат за нас, защото каквото им се случи, пътуват до София, Пловдив, Смолян, Гоце Делчев, а тези градове са много далече. Преди две седмици доведох едни специалисти, които преглеждаха с мен. Имаше пациенти, които ми казаха за един лекар, че е груб и аз го оставих. Сега търся друг.
Колко кабинета смятате да разкриете?
Пет кабинета. Ще бъдем с около 5 специалисти – по кардиология, вътрешни болести, стоматология, акушер-гинекология, педиатрия.
Но във фейсбук страницата имате вписани няколко лекари с други специалности?
Това са местните лекари – джипитата. Аз имам намерение да работя с тях.
Тоест, сте вписали имената на общопрактикуващите лекари, които ще ви изпращат пациенти за преглед при вас?
Да. Точно.
Вие с каква специалност сте?
Педиатър съм.
Къде сте завършили?
Първо съм завършил в Плевен обща медицина. След това в Софийския университет – педиатрия. Сега карам стаж по неонатология в болницата към Софийския университет.
А къде сте работили?
На много места – в Плевен, в София, Враца, Бяла Слатина, Луковит. Работил съм и извън страната – в Индонезия, Индия. Когато в Хаити имаше земетресение, ходих като доброволец. Бях в Турция пак като доброволец, когато там имаше земетресение. Имам много опит. И това ми е целта. Като завърших медицина, веднага отидох да работя в Индия в едни райони, където не са виждали лекари. Отидох, за да имат тези хора здравеопазване. А целта да съм в Доспат е, за да може аз и моите колеги от големите градове да помогнем на местните жители, да се знае, че и тук има хора, и тук има нужда от медицинска помощ.
Защо избрахте Доспат?
Имаме близки приятели, които идваха да се лекуват в София. Те ме каниха няколко пъти да дойдем в Доспат на почивка. Дойдох миналата година в лятната отпуска. Видях чист въздух, прекрасна природа, любезни хора. Прекалено много са факторите, които са ми въздействали.
А мястото, където се установихте?
Наел съм един бивш хотел. Сградата е неизползвана от 10 г. С един архитект проектираме кабинетите. От два месеца насам се занимавам с това, има течове. А през това време местните джипита ми помагаха с техните кабинети.
А след като нямате договор със Здравната каса, на частно ли преглеждате?
Не. Преглеждам по хуманни подбуди. Благотворително. Това могат да ви го потвърдят прегледаните пациенти. И не само това. Аз им помагам да имат достъп до големите болници.
Да отидат при конкретен лекар ли?
Не при конкретен лекар. Например ако нещо ви се случи, отивате в Спешна помощ. За да се лекувате обаче в голяма болница, ви планират преглед след месец-два. Чака се много дълго. Аз какво правя – имам колеги, началници, професори, които са ме обучавали. Пращам пациент там и казвам: “Моля ви, г-н доцент, прегледайте това дете, което боледува, трябва да се приеме за лечение незабавно”. Те правят всичко възможно да го приемат още като отиде, а не да чака месеци.
Какво ви доведе от Индия в България?
Аз съм роден и израснал в гр. Хайдерабад, в Централна Индия. Това е град с 11-12 млн. жители, сравним е с Бомбай. Един мой съсед завърши медицина в Пловдив. Той и сега си живее зад нашата къща. Каза ми, че искал да учи медицина в Австралия или Канада, но избрал България, защото има много хубава природа, хората са много дружелюбни, а в същото време таксата е евтина. Той ме стимулира да дойда в България. Тогава бях на 17 години. 14 години са минали след като завърших медицина. Много съм обикалял и на много хора съм помагал. Обичам си професията и обичам да съм полезен на хора, които имат нужда.
Не ви ли липсва родината?
Да, но откак починаха баба ми и дядо ми, много рядко пътувам. Те ми бяха много близки. Родителите ми са в САЩ.
Вярно ли е, че консултирате деца и тийнейджъри с психологически проблеми?
Да. Това е едно от моите най-любими занимания. Моето семейство живее в Америка и там знаете ли как е – на един педиатър има двама детски психиатри, защото живеем в стресово време. Информацията и много други неща са лесно достъпни и когато децата нямат правилно възпитание, вършат повече бели. Не израстват както трябва, имат смущения в развитието, в училището, в образованието. Това е другата част, в която аз обичам да бъда полезен на родителите и децата – да ги насочвам как трябва да се гледа на развитието, образованието и семейството.
Имате и друга специалност ли?
Това е нещо, което съм научил от обикалянето ми по света и след като съм видял как страдат и защо страдат децата и юношите. Работя с много психолози. Имам доста пациенти от Перник, след като миналата година стана там земетресение, които и сега са още в страхова невроза, те идват при мен в София на консултации. Имам ли малко свободно време, ходя в сиропиталища, дневни центрове, в домове за деца с увреждания и давам каквото мога от своите способности – физически, психически и финансови, да им помогна. Те са ме направили такъв лекар, какъвто съм сега.
Анита Чолакова, вестник „Отзвук”
Post A Comment: