К О С

Притаен зад високата стена, огряна от силното пролетно слънце, наблюдавам и слушам с интерес трелите на черния кос.Кацнал близо до мен на петолинието извива любовни трели към непознатата любима и очаква нейната поява. Отправя свирни, каквито и най – даровития музикант не би изсвирил така изкусно. Клюнът му жълтее като ливаден жълт минзухар и все търси наляво и надясно партньорката си. След редица напеви някъде отдалече от близкия боров храсталак се обажда друг подобен глас – търсения партньор или партньорка.
След това в изблик на доволство се зареждат непрекъснати серенади един към друг, сякаш доказват на света силната си обич. Без да се уморят любовните пролетни етюди продължават до късно, до насита, до убеденост за очакваната им дружба.

Вероятно чистата им любов и дружба ще прерасне в семейство, за да продължи обичта им в следващите поколения.

Интересната случайна гледка ми донася облекчение на душата, забравям тежките мисли, несгоди и тежнения, терзанията ми отминават от чудното неочаквано лекарство.

Другото, което ме насочва към размисъл е чистата природа на птичия свят, заложена в живота им - хем да продължават рода си, хем да ощастливяват човека, да прогонват неговите грижи и да го устремяват към красотата. Защото всичко показано от птиците ни учи на волност и красота в човешките отношения .

Но дали притежаваме необходимата нравственост и култура всякога да се наслаждаваме на прекрасното и възвишеното около нас, да умеем да се възхищаваме от него и да го оценяваме, както подобава на цивилизования човек?

Птиците със своя живот не ни ли подсказват все повече да се отдалечаваме от омразата и да се приближаваме целеустремено към моралните ценности, така необходими на всички в днешния не лек живот?

Един кос и една песен , а колко много размишления и удивителни може да събуди!

Кр.Плявов