Монетата, както знаем, има две страни. Ако от едната й страна стои бай Ганьо Балкански с неговата простащина, от другата е блестящият ум и интелект на Владимир Уручев.
Ако от едната й страна стои безнадеждността, че щом си се родил в село накрая на географията и си беден, значи животът ти ще е скапан и те чакат само теглила. От другата страна е примерът за възход на Владимир Уручев. Човекът, роден в маданската махала Уручевци, който стигна до там, че в продължение на години да ръководи Атомната електроцентрала „Козлодуй“. А след избори да стане депутат в Европейския парламент. И да представлява народа ни вече осем години.
Ако от едната страна на монетата са безброй многото самозабравили се и опиянени от властта, то от другата страна е Владимир Уручев, който нито за миг не забрави корена си. Той на година идва в нашия край толкова често, колкото 17-те ни евродепутата, взети заедно, не са го направили за 8 години. „Дърво без корени е мъртво. Където и да отида, тук съм си у дома и тук ми е хубаво“ - казва Уручев за родната планина.
Ако от едната страна е преклонението на властимащите пред самата власт и непрекъснатия им стремеж да докажат кой е по-велик, то от другата страна е скромният и благ родопчанин. И неговото преклонение не пред висшестоящ, а пред хората с увреждания – деца и възрастни. Неговата ръка е винаги подадена да изправи падналия. Той е добре познат на всички браншове и обществени слоеве в областта, но отблизо като човек го познават най-добре угнетените от съдбата. Подкрепя морално и финансово проявите им. С подаръци пристига на малките и големите им празници. Хората с увреждания знаят, че могат да разчитат винаги на него. Знаят, че те са специални за него. Затова и той за тях е специален. Наричат го „истински човек“.
Организирал е десетки дарителски кампании. За стотици в тежък момент е бил единствен спомоществовател.
В Европейския парламент - в Брюксел, той е посрещнал над 500 свои гостуващи сънародници, по-голямата част от които родопчани. При срещите си с хората най-често призовава да му задават всякакви въпроси, без ограничения. През годините в ЕП той нито веднъж не допусна гаф, нито веднъж не ни засрами. Напротив, гордост беше за нас да казваме, че този човек е родопчанин. Да се идентифицираме с него, да го наричаме „наш“. Поведението му бе достойно, а становищата – открити, компетентни и кристално ясни.
Сред родопчани Уручев естествено е сред свои. Съумява обаче пред всяка аудитория да разясни и най-сложните проблеми, по които работи Европейският парламент. Ако отгърнете отчета му, ще видите – приемна еди-къде си, приемна, приемна… Може би е най-добре запознатият с проблемите на местните жители. На всеки град и село поотделно.
Той осезателно присъства в живота на родопчани. Бил е на десетки събори в областта, на преклонения пред героите ни, на важни за развитието на региона форуми, на организирани от зрелостници събития, обществено значими кампании, срещи по села и градове в търсене изход от конкретни проблеми.
Всъщност съвсем спокойно, без капка угризения, в нашия край можем да даваме името на Владимир Уручев като пример за подражание. Като доказателство, че от ученето наистина има смисъл. Че не е важно дали си от село или град – в една свободна и демократична страна възможностите пред всички са равни. Че не е важно дали си богат или беден – ако си умен, няма граници пред теб. Че дали ще те почитат зависи само от теб. Че не другите, а ти определяш отношението им към личността ти. Че да си добър не е равно на глупав и невинаги е вярна поговорката „Няма ненаказано добро“.
Вестник: „Отзвук“
Post A Comment:
0 comments: