Написано от вас: "Доспатската котловина"

Доспатската котловина

Във физическата география на България Доспатската котловина се описва като най-красива измежду всички живописни кътове на Родопите. Погледната от всички посоки, тя прилича на малко поле, загърнато от Дъбрашкия рид на запад и от Велийца – на изток.

Учени-географи я определят като една от най-импозантните природни форми в Западните Родопи и Доспатския Балкан. От началото до край котловината се прорязва от река Доспат, а в средното си течение при местността Махала меандрира, за да се влее в река Места, след държавната граница с Гърция като неин ляв приток.

На река Доспат след 1968 година в най-стръмното и тясно ждрело се построи стена, която я прегражда, за да я завири изцяло в язовир, простиращ се от Доспат до Сърница.

Днес, едва ли, младите поколения знаят за хубостите на Доспатската котловина, преди завиряването й. Обширната 18 км водна площ покри нейната красота, изобразена по-рано с обширни ливадни терени, с нивя от различни зърнени култури и картофи. Плодородната й наносна почва в онова време позволяваше цъфтеж и развитието на разнообразна флора, която от ранна пролет до късна есен я красеше и с обширни частни ленени плантации.

Местното население активно работеше в новопостроената ленена фабрика на Н.Кямилев от София, след това национализирана и опустошена след 1945г.

След всичко това не е случайно, че котловината са я обитавали хора още в древността, тракийски племена, а по-късно в османският период юруци, койнари за пашуване на техните стада. Голяма част от днешната топонимия,северно от града, се е запазила от онова време.

Особено привлекателна котловината изглеждаше около местностите: Койнарски мост, Казанлий, Гюлий, Новото, Зелниково и навсякъде през Калнъджа та чак до населеното място Сърница, където завършва широкото и пространство/ Тук по време на Втората световна война 1941-1944 г. немците в България бяха построили секретно военно летище, където понякога кацаха самолети, особено при инвазията им в Гърция. И до този момент част от жилищните сгради на летището са все още запазени за туристически цели./

Днешната водна площ на язовира покри и не малко маркирани паметници на културата, особено на вр. Хисаря и хълма Мал тепе.

Прекрасния и равнинен характер на котловината още повече проличаваше, движейки се успоредно по течението на реката и по прашния коларски път, който отвеждаше до местности и населени места. Обраслите горски цветни поляни с диви ягоди и малинак, къпини и боровинки в прохладата на янтарните води на реката й придава божествен характер. Тревните горски оазиси изглеждаха като паркови алеи, особено до Сечемека, Калаикоското, Ирийте.

Котловината се оживяваше от ранна пролет до късна есен, особено в коситлино и жътвено време. Изпълнена с хора и стада, малкото поле приличаше на голям харман. А привечер наредените волски коли, натоварени със сено и снопи, бавно се отправяха към селските хармани. В този момент от далечните овчи доила и егреци старата доспатска песен не секваше до късна вечер, овчарски кавали и пищялки огласяха покрайнината. След това полека пълната луна ще приюти уморените труженици, готови за сън. Но котловината пак няма да заспи. Тя цяла нощ ще се оглася от кучи лай и щурци, за да посрещне стопаните през новия ден.

К. Плявов – Доспат, 12.11.2014