Написано от вас: РОДЕН КРАЙ

РОДЕН КРАЙ


Колкото се връщам тук-
все с поглед към Дъбраша
и обръщам се на юг
да ме гали топъл полъх:

Лятното небе синей,
зиме облаци пътуват,
планината веч немей
няма песен във гората:

Сините очи на долината
спят стаени до брега
в дълбините на водата
чакат пролет да изгрей:

Песните отколешни отекват
в младите сърца безкрай,
трепетите у нас не секват
в обичта за своя край:

Сутрин тръгва обновен Доспат,
бързат хората тревожни
сякаш чакат в своя град
нещо важно да се случи:

Гаснат сетните надежди,
отива си уморен денят,
хиляди спомени прежни
в мен остават да бдят!


Красимир Плявов