Написано от вас: РОДЕН КРАЙ
РОДЕН КРАЙ
Колкото се връщам тук-
все с поглед към Дъбраша
и обръщам се на юг
да ме гали топъл полъх:
Лятното небе синей,
зиме облаци пътуват,
планината веч немей
няма песен във гората:
Сините очи на долината
спят стаени до брега
в дълбините на водата
чакат пролет да изгрей:
Песните отколешни отекват
в младите сърца безкрай,
трепетите у нас не секват
в обичта за своя край:
Сутрин тръгва обновен Доспат,
бързат хората тревожни
сякаш чакат в своя град
нещо важно да се случи:
Гаснат сетните надежди,
отива си уморен денят,
хиляди спомени прежни
в мен остават да бдят!
Красимир Плявов
Post A Comment:
0 comments: