Доспатска вечер

Беше дълъг, жарък юлски ден,
някъде по икиндия морно стихнаха
му часовете, многоцветно слънцето
залезе зад Доспатските била.

Приседнах на брега на езерото,
окъпано в последни капки светлина. Околните върхари снишиха
свойта гордост в нежна тишина.

Тук и там засвириха щурчета.
Нощна птица припляска
в устрем свойте крила.

Мейзинова чешма безспирно и красиво шуркаше тъй благата вода,
пръскаше живот, омая…
Надеждичка за други времена.

Отсреща срещу синевата водна
бистрото „Пъци” се пълнеше с човешка врява, хора всякакви, майчици с деца.


Разтуха хладна търсеха
след маранята на деня.

Разквасваха души, очи, мечти
в очакване пелената на съня,
тъй сладък под родопските била.

Настана тиха, нежна вечер,
окъпана в лазурност и езерна вода.

Омая – в очакване на него… На деня!