Ода за Доспат

Ода за Доспат

Доспат, Доспат – райски кът,
красива перла край брега на езеро.
Китно място сгушено под
Калаиковското и под Келтепе.

Окрилено от горските върхари,
посредата си на кръстопът.
Ти сякаш търсиш своята посока
и питаш се отново – как и накъде?

Бубалета, майчиците остаряха,
а децата готвят се за път.
Що ли става с тебе днеска
милий роден град… и свят.

Духът ти горд ли пак пострада
или сбърка своя път.
Но, аз вярвам ,ти ще се събудиш
от унеса на своя смут.

Чедата си отново ще прегърнеш,
Завърнати в земите на деспота Слав.
Дори и външните за тебе хора
те носят като блян, щом зърнали са и веднъж изумрудената хубост на твойте нощ и ден.

Дерзай, не падай духом,
вярвай в бъдният си ден.
Теб браните Родопа – велика планина,
с най–шарената черга от билки, хора и цветя

Изправи главата гордо,
бори се със достойнство за твоята съдба.
Ще те има вечно и в бъдни времена…

Автор: Пламен Масарлиев