Орфеева Любча
Красива, дивна, най – нежна
е Родопа планина. Цял Космос е!
Даже и Вселена…
Тучни пасища, гори, стада, звън на чанове и жални писъци на гайда.
Накацали са като бели птички
по нейните долчини и била
китни, чудни градчета и селца.
В дебрите и гушат се прастари махали
с плевнички от камък,
навяват спомени от най – древни времена.
Там някъде се гуши Любча,
селце тъй малко, чисто като изворна вода.
Стихнало в пазвата на майчица Родопа, чува ромона на Барутинската река.
Шепота на Рата и Доспатската вода.
Лъчите го огряват сутрин от Пониква
и залязват вечер към Марашка чука
и Дъбрашката скала.
Историческият мит, легенда покритият от повея на дните артефакт
нашепват - тук е някъде звучал пленителният глас и лира на Орфей.
Тук омаяни с божествена намеса обичали се Евридика и нежният Орфей…
Може би тук някъде се крие
светилището на древнобога Дионис.
Тук има някаква добра магия,
виждал съм я в очите на дете.
Тази древна и сегашна Любча
има свое време, история отколе,
ще ги има и напред…
Хора ,чуйте тук открит е сакрален
символ- фараонски бръмбар скарабей!
Знак за вечност и исторически повей!
Пламен Масарлиев
Post A Comment:
0 comments: