Написано от вас: "Бубу Идриз - живият герой на Доспат"

Наближава отново 2 юни! И всички вкупом трябва да сведем глави и най-искрено да почитаме паметта на великия поет и революционер Христо Ботев и всички паднали в борбите за свободата на България.

Да се поклоним на героите, прежалили се пред олтара на отечеството, за свобода, независимост и достойнство на българският народ. Поклон от сърце и доземи! На хилядите знайни и безименни герои. Сирените жално, злокобно и припомнящо известиха сигнал. За свестяване и признателност.

Да се спрем, да сведем глави, да си спомним за цената на свободата и саможертвата. Кой спрял, спрял. Кой почел, хвала. На фона на тези разсъждения ми се прииска да напиша и за живи хора, скромни и добри. Герои по своему. На които дължим уважение и благодарност.

Такъв за мен е един прекрасен, жилав, бодър и благ старец с очи на младеж и невероятен разказвач. Направо мъдрец. Словата му и поученията, които ползва по повод живота му и спомените които пази са прекрасни. Истинско удоволствие за мен е общуването с него. Говоря за вече 94 - годишният дядо от Доспат - ветеран от Отечествената война, бубо Идриз. Което обръщение означава бубале/стар бубайко, баща/. Умалително, уважително и по родопски! Балканско и най - вече българско почитане на възрастния, виделият и преживелият повече в живота от нас човек. Аз лично възприемам бубу Идриз като старейшина. Като природен и житейски авторитет, от когото всеки може да научи и да се поучи! Ако иска, ако може. Цялото име на бубу Идриз е както сам ми се представи - ,, Идриз Салихов Сариев, роден на 3 март 1921г. в с.Доспат, /Дьовленска/Девинска околия.

Ветеран, фронтовак, конник от 3-ти конен полк. 

Служил на България, в Драма, Кавала, Струмица, Гевгели и по други места. Под командването на подполковник Mихаил Минчов. В голямата война, "кога гонехме Хитлер" - така ми каза бубале Идриз и дълго ми разказваше за себе си и войната. Увлекателно с влажни очи, с една кротка гордост и голямо уважение към бойните другари и командири. Както и за конете от обоза на полка. В тази връзка ми хрумна, да напиша няколко изречения и за трети конен полк.

Бубалето, 2 юни и сирените го родиха като чувство на признателност в мен. Заради отечеството.

Трети конен полк има свое място в славната военна история на България. Той е формиран като такъв с указ 31/11.09.1885 година от конни стражари от Софийско, Видинско, Враца, Кюстендилско и от конни доброволци, но не след дълго е разформирован. Реално военната му история се начева с Указ 227/23.12.1885г./стар стил/ - издаден от княз Александър Батенберг. Полка като военно формирование взема участие в Балканската война/1912-1913г./, Междусъюзническата/1913г,/, Първата световна /1915-1918 г./ и във Втората световна война/1941-1945г./ 

Героичната, военна летопис на полка датира от 1885 до 1945 година. Начело на трети конен са били много патриоти-офицери, които военната история помни. Сред най - известните са първият командир ген.Кирил Ботев, брат на поета-революционер Христо Ботев. Полка със своите ескадрони участвува в Балканската война, като част от конна бригада и води боеве по поречието на река Арда. Воюва срещу Явер паша и при овладяването на Димотика. 

Впечатляваща е атаката му на турския граничен пост Мешелик. Участвува и в Междусъюзническата война. През август 1913 г. е демобилизиран. В първата световна война полка е извикан под знамената и воюва на Македонския фронт, Сръбският, Добруджанският и Румънският фронт. Оставя образци на храброст и саможертви. Факт е, че през 1923 г. полка участвува в потушаването на Септемврийското въстание в Брезово, Стряма и Пазарджик. Трети конен полк участвува и във Втората световна. До юли 1941 г. той е разквартируван в Сурдулица. След което е разположен с щаба си в Драма и Кавала. Участвува в състава на Беломорския отряд. Воюва в Струмишкото направление. По това време в него служи в четвърти разузнавателен ескадрон на полка и конник Идриз Салихов Сариев от Доспат -Достолепният днес бубу Идриз.

Той ми разказа как е видял германци за първи път. Дошли през март 1941 трима цивилни с по една чанта, взели квартира и се преоблекли във военни униформи. Двама офицери и войник, заживели и за всичко плащали повече от цените тогава. Човек се обърква, каза той и предположи, че са печатали български пари. Какво беше, що беше, те си знаели. На 15 септември 1941 година го взели войник и го изпратили в Драма. Настанили с ескадрона и обоза в с.Нострати. Не след дълго се разквартирували в Кавала, където положил с бойните си другари военна клетва, да служи вярно на царя и отечеството.

Той се оказал единствен мюсюлманин, всички го уважавали. Лошо от командирите и войниците не видял. Другарите му били заклети с целуване на бойното знаме и благословени от свещеник, а на него командира заявил да го направи по своята религия и начин. Бубу Идриз целунал знамето и се заклел да служи на отечеството и с клетва пред Всевишния с думите-"Алайчин, алайчин, алайчин". 

И се започнало. Хранели се от обща бака, посягали с лъжиците в такт, за поравно и справедливо. Всеки войник получавал от 300 до 500 лева, за да си плащат по селищата и да не ощетяват местното население при набавяне на необходимости извън оклада. Ескадрона му изкарал служба около година в Серес в казармата и бил изпратен в Струмица да воюва. На него бил зачислени кон, пушка, а по време на боеве бил и картечар. Пряк командир му бил поручик Дженанов. Добър командир и човек. Преживяло се много. През 1944 г. между Гевгели и Струмица бил ранен от куршум в левият крак и бил откаран на лечение в София-настанили го, по думите му в училище,,Марин Дринов", после в Александровска болница и в лечебница в Овча купел.

Има орден и днес получава, както казва трета група инвалидна, военна пенсия. След войната командира на трети конен полк Минчов събира живите бойни другари в с.Скутаре, Пловдивско. Днес малцина са сред нас. За радост и нашият герой.

Интересен и приятен човек е бубу Идриз. Отвсякъде. Много интересно разказва, с едно особено достойнство, притуря лек ,макар и гърлен смях. Поучава те назидателно, с примери за преживелици.Тъжни и радостни.

Та, така с бубу Идриз! От уважение към него, бойните му другари и героите, отдали живот за България, както и поради духовната свяст, която пробуди в мен протяжният звук на сирената казвам  - жив и здрав да си, бубу Идриз. Вечна слава за теб и героите. Поклон!

Автор Пламен Масарлиев